Синът, съпругът, бащата, дядото
Човекът
От родопско село, през изгнание в детството, до един живот, изпълнен със забележителни постижения и вълнуващи преживявания и изживян в пет държави. През последните си години баща ми започна да описва този живот. Тук главите стоят такива, каквито ги остави — негов глас, негови думи.
Той пишеше внимателно и с любов — всяка глава с предговор, увод, дори с благодарности. Не бяха бележки; бяха завършени есета за един живот.
Не успя да завърши всичко. Спря някъде около 1991 година — на прага на Америка. Останалото ще разкажем ние, семейството му, доколкото можем.
Главите
Родът Лазарови
Дядо Райчо, абаджията, изкарвал прехраната с игла и напръстник близо седемдесет години.
За родителите ми
Как майка ми и баща ми се събраха — и как един „преметнат крак“ едва не провали годежа.
Кърджали и Ксанти
Манифактурният магазин „Българка“ — и едно бебе, родено в седмицата на Сталинград.
Райково и изселването · Средни Колиби
„Стой, ще стрелям на месо!“ — проходът Рожен, 12 октомври 1949 г. Той беше на шест.
Златоград
Момчето от гората се учи да танцува — две стъпки напред и една назад.
Студентските години · София, Вроцлав
Дванадесет момчета в една читалня, „министър на глада“ и салата, поднесена в чекмедже.
Казармата
Шест месеца в Школата за запасни офицери в Шумен, при 122-мм гаубици.
Пътят към Америка
Осем куфара и двеста долара до следващата заплата. Беше на четиридесет и осем.
Главите, които не успя да завърши
Москва, двадесет години в Академията, Тексас, семейството, което създаде. Той беше оставил заглавията в ръкописа си — но не и главите. Ще ги допишем ние, с помощта на онези, които го познаваха.
Всички глави са налични на български — така, както баща ми ги написа. Английските преводи се подготвят и добавят една по една; главите с готов превод са отбелязани.